Новите европейски правила относно наследяването

На 17 Август, 2015г. влязе в сила новата европейска регулация, която урежда наследяването в рамките на ЕС и в която се предвижда значително по-лесно уреждане на тези въпроси в сравнение със съществуващата преди това правна рамка. Преди промените, всяка страна членка на ЕС имаше своя система на наследяване и съответно приложението на различни процедури, които на практика усложняваха наследяването при наличие на международна връзка или налично движимо и недвижимо имущество намиращо се в различни европейски държави.

Новите промени предвиждат отговорен за наследяването да бъде съдът, в страната по местонахождението на откриване на наследството (настъпването на смъртта), в която починалото лице е имало обикновенно местожителство, „habitual residence“. Приложим ще бъде и законът за наследяване, който е в сила в съответната страна. Европейската правна уредба, създава и изключение от това правило, ако починалото лице е определило със завещание, като приложим закон своя национален закон, различен от този на държавата по откриване на наследството.

Други значителни промяни са предвиденото автоматично признаване на съдебни решения относно наследяването в друга държава членка на ЕС, както и създаването на Европейски сертификат за наследяване, който ще се признава автоматично в друга държава членка, без следване на допълнителни съдебни или административни процедури.

В оглед приложението на разпоредбите на регулацията за наследяването, съществуват и въпроси, които остават прерогатив на националните законодателства, като например кой наследява наследството, какви са наследствените части за децата и преживелият съпруг, данъчното облагане на наследството и други. Извън европейската директива остават и въпросите свързани с имотите разглеждани в контекста на брачните отношения, данъците, фирмите и изкуствено обособеото имущество с цел по-ефективно данъчно третиране при наследяване (Trust).

Какви са ползите от новите европейски разпоредби?

  • ·На първо място европейските граждани ще могат да избират свободно националното законодателство, което да се приложи към наследството след тяхната смърт.
  • · По ефтини и достъпни ще бъдат процедурите по признаване на наследството и влизане във владение в друга държава членка, която е различна от тази по откриване на наследството.
  • · Ще се прилагат единни правила по отношение на наследството и от един единствен съд, което е в рязък контраст със съществуващата преди промените усложнена система от колизионни международни норми, включващи приложението на правото на различни правни системи.

Европейската регулация за наследяването е валидна във всички европейски държави, членки на ЕС, с изключение на Великобритания, Ирландия и Дания в резултат на което, наследяването в тези държави остава подвластно на националните им законодателства и съд.

Въпреки това, гражданите на тези три държави, които имат обикновенно местожителство в други европейски държави, ще могат да се възползват от определени разпоредби на европейската регулация, като например избора на приложимото национално право по отношение на наследяването. Това е така, защото живеейки в друга европейска държава, гражданите на горепосочените три държави ще бъдат включени автоматично в обхвата на европейската регулация и ще имат право да направят този избор. Това има голямо значение за живеещите в Европа британски граждани, защото правейки този избор те ще могат например да избегнат разпределянето на запазената част при наследяване, която е превидена в почти всички континентални правни системи и обхваща обикновенно децата и преживелият съпруг.

Регулацията за наследяването има значение и за европейски граждани, които са направили Великобритания “habitual residence”, като ако те имат недвижими имоти във Великобритания, приложим ще е английският закон по отношение на тези имоти, независимо какво право са избрали в завещаието си. Т.е. тези имоти няма да представляват част от запазената част от наследството и със завещанието си починалият ще може свободно да се разпорждат с тях, ако наследството е открито във Великобритания.

Въпреки улесненията, могат да възникнат множество конфликтни ситуации, когато съществува международен или европейски елемент, и починалото лице има наследствено движимо или недвижимо имущество в няколко европейски страни. Необходимо е да се планира приживе, за да се избере правилният подход при направата на завещание или избор на приложимото право според статута на пребиваване на съответното лице. Често при наличие на значително имущество, е препоръчително да се използват услуги на специалисти от различни държави, за да се постигне максимална сигурност по отношение волята на починалият с оглед разпределение на на наследственото имущество.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s