Правото на достъп до Великобритания на членовете на семействата на европейски граждани (ЕГ), които сами не са граждани на страна членка на ЕС се базира на европейското законодателство и по специално на Директива 2004/38/ЕС. В тази връзка директивата предвижда в чл 5 (2), че членовете насемействата на ЕГ са освободени от изискванията да притежават валидна входна виза, ако притежават документ (residence card), който е издаден в съответствие с чл. 10 от Директивата в страната от която пристигат.
Каква беше ситуацията до скоро?
Великобритания отказваше достъп на границата на членове на семейството на ЕГ с аргумента, че нямат необходимите входни визи. За целта, според вътрешното законодателство, на Великобритания, граничните власти изискваха членовете на семействата на ЕГ, преди да пътуват до страната, да кандидатстват за “EEA family permit”, който се издаваше за 6 месеца. На практика, често тези кандидатствания завършваха с отказ от Home Office базиран на принципа на защита от злоупотребата с права, като например на основание фиктивен брак. Тази процедура беше залегнала и във инструкциите за работа на имиграционните власти. Въпреки очевидното противоречние на вътрешното с европейското законодателство, практиката на граничните власти беше от правна страна оправдана, защото не съществуваше съдебно решение, което да има достатъчна тежест и с което да се поставят нещата в европейски правен контекст. Още повече, че Великобритания никога не е била част от шенгенското споразумение, чиито членки са длъжни стриктно да спазват европейските правила за пътуване, каквато беше и практиката на другите държави членки на споразумението.
Какви са промените в имиграционните правила?
Съществени промени настъпиха след съдебно решение по делото на „McCarthy and Others v Secretary of State“. В това дело г-н Маккарти, лице с двойна националност (Англиски и Ирландска) и съпруга с коломбийски паспорт, е трябвало да пътува до Великобритания от Испания, придружаван от семейството си. Всеки път, когато се е налагало да пътува, г-н Маккарти е трябвало да изважда “EEA family permit” за съпругата си, което е ставало само в Британското посолство в Испания, а документа е изваждан на основание на “Immigration (EEA) Regulations 2006”. В тази връзка трябва да се спомене, че на практика, правилата за достъп до Великобритания бяха засилени индиректно с поставените изисквания към авиационите превозвачи, които отказваха издаването на билети за пътуване на лица без входящи визи в паспорта, какъвто документ представляваше “EEA family permit”.
Изморен от непрекъснатите неудобства, семейството на г-н Маккарти завежда дело във Висшият административен съд във Великобритания на основание на несъответствие на вътрешното законодателство на Великобритания с европейските директиви. Съдът, след като е сизиран от страните, поисква официално тълкуване на чл. 5 (2) от Директива 2004/38 и на други релевантни въпроси от Европейският съд. Европейският съд, в своето тълкувателно решение, официално потвърдждава правата на членовете на семейството на ЕГ да бъдат третирани, като изключение от националните визовите правила и правото им да пътуват без визи до други европейска държави, различни от тези по местопребиваването им, ако притежават европейски сертификат за престой в друга държава членка. В случая с Великобритания, това решение на практика сложи край на изискванията за входни визи за членове на семействата на ЕГ, които сами нямат гражданство на страна членка на ЕС, но притежават европейски сетификати. Европейският съд, в своето тълкувателно решение, утвърди, че отказ за достъп не може да се опира на доктрината за “abuse of rights”, ако няма конкретни доказателства и лицето притежава съответният документ за пребиваване. С последващото решението на британският Върховен съд, се сложи край на една несъответстваща на закона практика на Home Office да създава административни пречки пред европейските граждани и да възпрепятства правата на свободно придвижване в рамките на ЕС за членовете на техните семейства.
На последно място, с оглед на въпроса за правото на всяка държава членка да извършва необходимите гранични проверки, европейският съдът утвърди, че тези права съществуват, но могат да бъдат упражнявани по отношение на европейските граждани и членовете на семействата, само и дококото се основават на европейското законодателство и предвидените в него ограничения. Допълнителни ограничения, утвърдени с вътрешни правни норми в случая на Великобритания, се считат незаконни.
Каква е настоящата официална позиция на Home office?
След решението по горепосоченото дело, Home office направи изменения на инструкциите относно визовите проверки по границите при пътуване до Великобритания. Все още същетвува възможност за издаване на “Family permit”, но само като алтернатива, а не като задължителен реквизит и необходим документ за достъп до страната.
Lyubomir Yavrichev
uklegal 
Трябва да влезете, за да коментирате.