Правни поблеми при наличие на наследство във Великобритания и България

Отношенията при наследяване с международен елемент са доста сложни и включват различни правни норми, както от национален характер, така и с международно приложение, включително норми на Европейското право. Особени проблеми съществуват при колизия на гражданско правните норми от Континенталната правна система (например България) и “Common law”, която съществува във Великобритания.

Според българското законодателство, наследяването е процес, който започва там където се открива наследството (т.е. наследодателя е починал) и е приложим българският закон за така наречената запазена част от наследството, която не може да се засяга със завещателни разпореждания. Тази запазена част, указва кой от наследниците може да наследи и каква част от наследството следва да получи. Когато имаме международен елемент и/или вещи, които се намират в две различни държави, наследодателя може да избере по отношение на движимите вещи да се приложи правото на държавата, където е имал обичайното си местопребиваване към момента на смъртта, а наследяването на недвижимите вещи ще се определи от правото на държавата в която недвижимите вещи се намират. Наследодателя, може да избере да се приложи правото на държава чиито гражданин е към момента на смъртта си, като този избор трябва да се направи със завещание. За да бъде валидно завещанието, то не може да се разпорежда запазената част от наследството.

Според правото на наследяване в “UK”, запазена част не съществува и наследодателя може да се разпореди с цялото си умущество със завещание. От тук произтичат и практическите проблеми с наследствено имущество което се намира двете страни.

Ако наследодателя почине във Великобритания и има завещание, то наследниците може и да не са в състояние да придобият наследството, както е описано в завещанието, ако едно от лицата, което има право на запазена част, предяви правата си на наследник в България. Според Гражданско процесуалния кодекс, наследствени искове могат да се предявят по местооткриването на наследството. Ако наследодателя е бългаски гражданин, но е починал в чужбина, наследствения иск може да се предяви по последният му постоянен адрес в България или пред съда, където се намират съответните недвижими имоти.

На практика, често законът не се спазва поради сложността на правните норми, като наследството в България се разпределя според Бългаското право, а това във Великобритания според правото на Великобритания. Проблем обикновено може да се появи, когато някой от наследниците предяви иск за делба, намаляване на завещание или друг наследствен иск. При всички положения, когато имаме наследство в две или повече държави, е необходимо да се направи анализ и оценка на това, какво би се случило при евентуална смърт с наследството на наследодателя. В случая с Великобритания, завещанието преставлява най-добрата правна форма за разпределение на имуществото след смъртта на наследодателя. Ако нямаме такова и наследодателя почине във Великобритания то решението на английския съд по отношение на имуществото в България може да има ограничен ефект и да не бъде впоследствие признато при спор отнесен до Българският съд, като противоречащо на правния правопорядък.

В Европа има различни правни инициативи по отношение на наследяването, но те имат ограничено приложно действие. Част от хармонизиращото законодатешлство в тази област е Европейски Регламент 650/2012 от 4 Юли 2012, който престои да влезе в сила за случаи на лица, за които се открива наследството след 17 Август 2015г. В него се уреждат на европейско ниво много от наследствените правила, като се въвежда и Европейски сертификат за наследяване, който би трябвало да се признава в страните, където се намира част от имуществото на наследодателя. За жалост, Великобритания не е подписала този регламент основно поради това, че ще се нарушат правилата за данъчно облагане при дарения на имущества, които според настоящата уредба се облагат с данък наследство след определени прагове, ако дарителят почине в 7г. срок от направата на дарението. Не са подписали регламента по различни причини и Ирландия и Дания. За имущество в други Европейски държави, този европейски регламент ще има голямо значение с оглед улесняването на наследствените отношения с международен елемент в рамките на ЕС.

Друг аспект на уреждане от Регламента е данъшното третиране на наследството, за което се предвижда да се урежда според закона на държавата, където се открива наследството, освен по отношение на недвижимите. В определени случаи, наследодателя може да избере законът, който да се приложи в завещанието си, като в случая на гражданин на Великобритания, ако той почине в България ще може да избере да се приложи правото на Великобритания по отношение на цялото му имущество. В обратният случай, ако българин направи това, то поради това че не е подписала Регламента, Великобритания може да откаже да изпълни съответното завещателно разпореждане, ако не отговаря на вътрешите правила за наследяване.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s