НАСЛЕДЯВАНЕТО ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Случаите на наследяване ce опират както на Британското законодателство, така и на съдебната практика. Особено това се отнася до правилата за наследяването със завещание, където могат да възникнат спорове между наследниците.

Основни принципи: Наследяването е процес на преминаване на имуществото на едно починало лице върху неговите законни наследници. Наследственото право третира по-различен начин различните видове имущества, а също и различните категории наследници при тяхното разпределяне.

Имуществото на починалия, преминава към имуществото на наследника по закон или чрез завещание. При определени условия, ако няма наследници, наследственото имущество може да бъде придобито от короната.

Има значение и къде се открива наследството (къде лицето е починало). В Северна Ирландия и Шотландия има различни разпоредби в случаите на наследяване без завещание, различни от тези в Англия и Уелс. Има изключения и в оделни части на Великобритания, като например Уелс.

Ако преживелия партньор, няма брак с покойния/та – той няма автоматично права върху наследството. Такива права нямат и децата родени извън брака, лица, които не са законно осиновени, а също внуци и останалите низходящи.

Когато преживелият съпруг/а наследява без завещание, той има право на имущество до £250 000, персоналните вещи на починалия независимо от стойността им. Останалата част от имуществото се разделя наполовина, съпругът/а получава „life interest” от остатъка, a другата половина се разделя поравно между децата на починалия, а ако те са починали, тяхната част се наследява от техните деца.

Ако преживелият съпруг/а трябва да дели наследство с братя и сестри или братовчеди, той/тя може да получи имущество до £450 000, право върху персоналните вещи на починалия и „life interest” върху 50% от остатъчната част (residual estate). Ако починалия няма кръвни наследници, то наследството става собственост на короната, като имущество без собственик „bona vacantia“.

Ако починалия има други роднини, те трябва да заявят правата си, като условието е да произхождат от бабата и дядото на починалия и да имат кръвна връзка с покойния. Такава имат и доведени братя и сестри. Ако роднините са от страна на съпруга/та, то те нямат законови права върху наследството. Ако едно лице е осиновено, то има права върху наследството от семейството на осиновителите, но не към семейството на родителите си по произход.

Ако починалия няма преживял съпруг/а, а само деца, те си поделят цялото имущество. Ако починалият няма преживели съпруг и деца, тогава по-близките по ред наследници имат предимство пред по-далечните роднини.

Особенни случаи: Ако едно лице не е роднина, но смята, че има права върху наследството, то може да поиска определена част от него ако е живяло с починалия или се е грижило за него.

Законът за администриране на имущество от 1925г. определя каква е ролята на попечителите на имуществото. Тези лица, държат имуществото под опека “Trust”, и изплащати всички задължения, включително такси и данъчни задължения. Това което остане, „residual estate“ се разпределя между наследниците.

Семейният дом:Ако семейният дом е бил собственост на съпрузите, като “joint tenant”, то не се включва в разполагаемото имущество и преминава непосредствено в собственост на преживелия съпруг. Тези права не могат да бъдат реализирани, когато съдът е убеден, че при осъществяването им, ще се намали чувствително цената на „residual estate“.Тук се прилагат правилата за “survivorship”. Ако съпрузите са притежавали имота, като “tenants in common”, то семейният дом е част от “residual estate“ и подлежи на разпределение.

Особено е положението на наследяване от бащата на извънбрачното дете, където съществува презумпция, че ако извънбрачно дете почине то не е преживяно от баща си, освен ако се демонстрира обратното. Такава презумпция не съществува при наследяване на деца от брака.

За да могат да приемат пряко интереса от имуществото на починалия, наследниците трябва да са навършили 18 години или да са женени. Ако не отговарят на това изискване то техният интерес ще се държи “on trust” до навършването им на пълнолетие.

Процедура: Когато някой почине и остави значително имущество, е необходимо да се пристъпи към администриране на наследството.Това преставлява овластяване на съответни лица след получаване на т.н. „letters of administration”. Администратора трябва да установи дължимите такси и данъци и разпредели имуществото между наследниците. Към настоящият момент данък наследство е 40% за сумата над необлагаемия минимум от £325 000. Лицата, които имат правото да поискат да администрират имуществото при липса на завещание, са най-преките наследници на наследодателя. Честа практика е да се наемат професионални консултанти при администриране на имуществото с което се избягват грешки при разпределението и определянето на дължимите данъци.

spacer.gifspacer.gif

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s