Права на живущите без брак двойки по отношение на семейното жилище

Лицата, които живеят заедно на съпружески начала, без да са сключили брак, имат по-малко права от тези, които имат законен брак. Отношенията между тези двойки по отношение на семейното жилище се уреждат с редица законови актове, като основните разпоредби са тези в „Family Law Act 1996“ и „Domestic Violence, Crime and Victims Act 2004“. Основните принципи се прилагат и за двойки от еднакъв пол, които живеят заедно.

Хипотезата относно семейното жилище, е обикновенно тази, при която единият партньор няма право да живее на установено правно основание в семейното жилище (например няма договор за наем). Законът защитава тези лица при определени условия, като му дава право да поиска от съда, да му присъди обитаването на жилището за определен срок, с така наречената „Occupation order“, с която може да се постанови:

  • да не бъде изваден от семейното жилище от партньора си или
  • да не бъде изключен от която и да е част на семейното жилище от партньорa си.

Възможно е лицето, което няма право на обитаване на някакво друго основание и същевременно не живее в семейното жилище, да отправи до съда и допълнителни искания:

  • да му присъди правото да влезе в семейното жилище, за определен период или

За да вземе решение по горепосочените случаи, съдът трябва да вземе много и разнообразни обстоятелства, между които:

  • нуждата и наличието на дом на всеки от партньорите и наличието на деца от връзката под 18 г;
  • финансовите възможности на двете страни;
  • ефектът на съдебната заповед върху здравето на всяка от страните и децата от връзката
  • поведението на страните, един към друг и по принцип;
  • вида на взаимоотношенията на страните и в каква степен те са били обвързани;
  • продължителността на съвместното им съжителство (при по кратки връзки, до 5г. се приема, че нуждата от такава заповед, освен при определени условия е силно занижена);
  • продължителността на разделното им живеене преди искането до съда (ако двойката са живели разделени продължителен период от време, то шансовете на искащият неживеещ са силно занижени да получи утвърдителен отговор)

Съдът също има право да вземе решение и по други въпроси във връзка със семейното жилище, като например:

  • да забрани на живеещият партньор да продължи да живее в семейното жилище
  • да напусне семейното жилище
  • да ограничи живеещият партьор от обитаване на определена част от жилището

За да вземе съответното решение съдът трябва да прецени всички обстоятелства, които имат значение за делото. Между тях могат да се посочат тези при които:

  • ако двойката имат деца, съвместното им съжителство би довело до увреждане на децата
  • обстоятелството, дали такова увреждане не би настъпило спрямо някой от партньорите, ако съдът се произнесе утвърдително на молбата и др.

Не на последно място, трябва да се подчертае, че тези съдебни заповеди не могат да се искат след смъртта на която и да е от страните, а също и че нямат сила при смърт, на която и да е от страните. Всяка от горепосочените заповеди на съда не може да бъде с продължителност повече от 6 месеца, но може да бъде удължена с още 6 месеца, ако са налице определени условия.

По отношение на случаите, когато един от наемателите спре да обитава семейното жилище, съдът може да прехвърли при поискване наемното правоотношение на негово име, макар и само при определени условия:

  • ако домът е бил семейно жилище за двойката и
  • ако двойката реално е живяла заедно в това жилище.

Когато, искащото от съда лице, не може да докаже “beneficial interest“ (т.е., че е допринесъл финансово или по друг начин по отношение на жилището), то чрез поведението на другият, притежаващият права по отношение на жилището партньор, може да се установи наличието на “licence”, който представлява вид договор, който обаче, е с ограничени права на защита.

С оглед на приложението на тази хипотеза може да се заключи, че при всички случаи, е необходимо да се даде предизвестие на съответното лице и следователно, ако няма такова то ще е изключено незаконна от живеене в семейното жилище и съдът може да постанови връщането му в жилището. Такъв договор обаче не може да се презюмира между страните, дори и когато има деца от брака, а е необходимо да се подкрепи от доказателствата събрани по делото, основно произтичащи от поведението на партньора с предхождащи права върху жилището.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s