Отнемане на деца от социалните служби във Великобритания чрез – „Care proceedings“

Във Великобритания законодателството коренно се различава от българското по-отношение на защитата на децата. Британските общини имат големи права да се намесват в семейните отношения и често могат да възбудят процедура за отнемане на децата от грижите на родителите и предаването им на приемни родители (foster care), които да се грижат за тях от името на общината срещу заплащане.

Процесът по отнемане на децата е санкциониран от съда, с издаването на съдебна заповед (Care order). Такава заповед се издава за защита на интересите на децата. С нея, съда дава правото на общинските власти да си поделят ефективно родителските задължения и права с родители на детето. Съдът също може да реши, къде и с кого да живее детето, както и други въпроси от значение за запазване на интересите на детето.

Общината по принцип не може да премести детето от домът му без съдебно решение, освен ако детето е поставено под полицейска защита.

Кой може да поска “Care order”?

Само социалните служби имат правото да кандидатсват за “Care order”, но детето може да бъде временно отнето от родителите и поставено под охраната на полицията при реална опасност за живота и здравето му. Тази намеса на полицията не може да продължи по-дълго от 72 часа, след което е необходимо да се иска съдебна намеса от социалните служби.

В редки случаи, спешна “Care order” може да бъде поискана от всяко заинтересовано лице, но тя има сила не повече от 7 дни, след което детето трябва да бъде предадено на лице, което упражнява родителските права.

В кои случаи социалните служби могат да поискат издаването на “Care order”?

  1. Според закона това са случаите, когато детето е пострадало или има изгледи да пострада сериозно и това е предизвикано от родителите или от други лица докато детето е било под тяхна грижа.
  2. Дължимата грижа отдадена на детето от родителите, не е тази, която се очаква от „разумен“ родител.

или

  1. Детето не може да бъде контролирано от родителите си (често това е характерно за деца в пубертетна възраст, които имат проблеми с полицията или училището)

В производството, социалните служби трябва да докажат, че детето би пострадало психически, емоционално или сексуално, ако остане да живее с родителите си. С приемането на „ Adoption and Children Act 2002“, който влезе в сила 2005, социалните служби могат да поискат отнемането на детето от семейната среда и ако неговото психическо здраве е поставено под-опасност, както и ако е присъствало или е чуло да малтретират трето лице (например при домашно насилие.)

За да вземе решение по отношение на детето, съдът трябва да изхожда от редица правни принципи, между които:

· Желанието и чувствата на детето, ако възрастта му позволява;

· Физическите, емоционални и учебни нужди;

· Ефектът от отделянето на детето от семейната му среда;

· Преценка на възможността на родителите да се грижат за детето.

· Преценка на всички заинтересовани лица, които искат са в състояние да се грижат за детето

Кои лица могат да се конституират в процеса по искането за издаване на “Care order”?

Такива са майката и бащата на детето. (Бащата, ако името му присъства на документа за раждане на детето или ако е придобил правата на родител чрез съдебно решение или по-друг законен начин) Бащата не е страна в процеса, ако името му не присъства на акта за раждане, но може да поиска от съда да се конституира като заинтересована страна впоследсвие.

При определени условия дядото и бабата на детето също могат да поискат да бъдат страна в процеса, ако желаят да бъде разгледана кандидатурата им да се грижат за детето, ако бъде отнето от родителите.

Процедура

Съдът се произнася обикновенно с междинна заповед, докато се установят фактите по случая, която има действие 8 седмици и може да бъде продължена със следващи заповеди, а целият процес може да трае 7-8 месеца.

В процесът има многократни заседания изслушвания на всички заинтересовани страни, социалните служби, експерти и др.

Социалните служби трябва да предложат на съда план, как ще се грижат за детето, ако им бъде поверено. По закон, социалните служби са длъжни да разгледат кандидатурата на родителите на бащата и майката на детето, ако те желаят да се грижат за него и това е в негов интерест, преди да се произнесат за отдаването на детето на приемни родители. Планът трябва да е такъв, че да е съобразен с възрастта и нуждите на детето. Планът трябва да включва въпроси като, къде ще живее детето, с кого, как ще се посрещнат здравните, училищни и друг нужди. Значение би трябвало да се отдаде и на това, как социалните служби ще се грижат за детето и ще осъществяват контрол, ако детето остане да живее в дома с родителите си.

Често детето е представлявано от специален представител „ guardian“, който на практика обаче често взема страната на социалните служби. Ако детето е на определена възраст и е несъгласно с предоставената му защита, то може да поиска независим представител, като родителите и детето имат правото на безплатно процесуално представителство.

Често страните могат да постигнат съгласие, как да се полагат грижи за детето в бъдеще и да подпишат съответно споразумение, което да се утвърди от съда. Приетото споразумение трябва да се спазва стриктно от подписалите го, включително родителите на детето в противен случай това може да има негативни последици при утвърждаване на по нататъшните мерки от съда.

Какви са евентуалните последици за детето ако съдът се произнесе за отделянето му от родителите с “Care order”?

Заповедта на съда, дава изключително големи права на социалните служби, които могат да решат къде и с кого да живее детето. Обикновенно срокът на съдебната заповед е докато детето навърши 18 г., но преразглеждане може да се иска от всички заинтересовани страни.

Социалните служби могат да решат детето да продължи да живее с родителите си при определени условия и възможност за осъществяване на контрол. На-често обаче поради трудността от осъществяване на такъв конрол, детето се дава на приемни родители или в социален дом. Често децата биват давани за отглеждане и на лица, които искат да станат осиновители, макар че за последващо осиновяване е необходимо да се следва и допълнителна и независима съдебна процедура. Голяма е опасността от такова развитие на нещата , ако детето е на възраст до три години.

Ако чувстват, че детето е поставено под опасност, социалните служби могат да откажат контакт на детето с родителите. Намесата на съда в много случаи е единственият начин да се постигне компромис по това как и къде родителите ще имат възможност да виждат детето. Често, ако детето е отнето от родителите заради зависимостта им от наркотици, алкохол или проституция, те губят възможността да виждат детето, а ако междувременно детето бъде осиновено тази възможност пропада безвъзвратно.

Поради културни и други различия, често в практиката си се натъквам на изненадани родители , когато социалните служби взимат принудителни мерки спрямо тях и децата им. Шокът им обикновенно е голям и правна помощ е необходимо да се потърси незабавно, защото впоследствие е много трудно да се постигнат добри резултати. Независима правна експертиза е ключов момент при тези производства. като добре е да се избягва правна помощ от адвокати, които работят по други дела със същата община и социални служби.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s