Промени в данъчното третиране на “Limited Liability Partnership (LLP)”

Какво представлява „LLP“?

„LLP“ е вид бизнес корпорация, което съчетава ограничената отговорност на компанията с ограничена отговорност с гъвкавостта на традиционната структура на съдружие между две и повече лица. При тази правна форма се формира отделно правно образование, което има отделно обособено имущество, различно от това на членовете на фирмата (съдружници).

В практиката, „LLP“ се е наложило, като форма на съдружие, при което членовете му имат доста преференциално данъчно третиране в сравнение с други данъчни субекти и „HRMC“ от доста време се опитва да се противопостави на това третиране, като внася различни законодателни промени.

Основното приложение и придимство на „LLP“ се проявява при бизнеси в сферата на услугите, които са базирани на профисионалните услуги и където правото на интелектуална собственост принадлежи на хората заети в бизнеса, а не на отделни бизнес продукти на фирмата. В тази връзка „LLP“ се използва, когато е необходимо да се излезе от съответния бизнес от член на фирмата и когато интелектуалната собственост при този „изход“ преминава върху другите съдружници вместо да се трансформира в търговска покупко-продажба.

С оглед на данъчното третиране и планирането на данъчното бреме, бяха изготвени множество схеми, в които данъчните власти виждаха злоупотреба с права и най-вече избягване на плащанията за социални осигуровки. С цел преференциално данъчно третиране, бяха създадени обслужващи фирми с много на брой членове, които получаваха дивиденти вместо заплати, като с това се използваше по-ниската ефективна данъчна ставка от тази за лицата по трудово правоотношение. Особено популярна тази схема стана в сферата на финансовите и други професионални услуги.

За да затворят тези схеми и да се прекрати неплащането на данъци, “HRMC” въведе нов данъчен режим за „LLP“, в сила от 6 април 2014год. При тези нови правила, сумите които се теглят от съдружниците, ще се считат и таксуват, за такива по трудово правоотношение, но само ако попадат в случаите на следните три хипотези:

1. На „прикрита заплата“ – когато изтеглените суми са или фиксирани или варират, но не са свързани със средностатистическата печалба на фирмата

2. Когато правата и задълженията на членовете на „LLP“ не им дават големи права при управлението на фирмата, т.е. отношенията на членство имат фиктивен характер.

3. Ако участието в съдружието на члена на „LLP“ е не повече от 25% от „прикритата заплата“, която се предполага, че е разумно члена на фирмата да получава за съответната финансова година с оглед на неговото лично участие.

Каква е цената на трудовите правоотношения за „LLP“ след промените?

Въпросът за това дали членът на фирмата се третира като работник на фирмата е свързан не само с прилагане на данъчния закон, но има отношение и към прилагането на трудовото законодателктво. При „LLP“ винаги е съществувал рискът, че членът на фирмата може да претендира, че работи по трудово правоотношение, за да се ползва с защитата на трудовото законодателство при неправомерно уволнение или защита при нееднакво заплащане и др. Тези решения са били винаги свързани с фактическите отношения във фирмата и с това дали членът е осъществявал мениджърски функции. Последните данъчни промени ще принудят доста фирми от този род да увеличат разходите като работодатели за социалните плащания и същевремено ще бъдат в много по-голяма степен изложени на рискът от трудови спорове със своите членове.

Какво е необходимо да направят съответните фирми (LLP)?

Фирмите на първо място е необходимо да преразгледат договорите си за учредяване, както и заплащането на членовете на фирмата, като:

· се уверят, че дейността на фирмата отговаря на предимствата съществуващи за (LLP), ако това не е така да се направи оценка и съответно преобразуване на фирмата в по-добра правна бизнес форма;

· се направи ревю на отговорностите относно мениджмънта на съответните членове на фирмата и се потдържа запис на съответните срещи на членовете, на които са взимани решения за правата и задълженията им, както и за всички въпроси свързани с управлението на фирмата;

· се включи клауза в учредителният договор на фирмата регламентираща данъчната позиция на съответните съдружници, като по този начин се осигури възможността за фирмата да прави удръжки, като при трудово правоотношение при плащания към съдружниците и в съответствие с изпълнение на изискванията на “HRMC“. Също препоръчително е да потдържа отделна сметка с оглед на данъчното третиране на членовете на фирмата;

· трябва да се преразгледат внимателно фактическите отношения по отпношение на рискът, който се носи от съдружниците и съответно възнагражденията им, за да се прецени дали съответният член на фирмата е работник или партьор.

· плащанията към членовете на фирмата, трябва да са свързани с съответно с профита на фирмата, като е необходимо непрекъснато да се преразглежда данъчната позиция, за да се осигури по-благоприятното данъчно третиране и да се избегнат регулационите рискове. Това е необходимо и за да се предпази фирмата от плащането на глоби в случай, че “HRMC” приеме, че са налице условията за работа по трудово правоотношение в съответстви с новите данъчни разпоредби.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s