Приложение на Европейската директива за взаимното признава не на съдебните решения в рамките на Европейския съюз по граждан ски и търговски дела

В Европеският съюз (ЕС) съществуват различни правни инструменти, които имат за цел да хармонизират съдебната практика и да улеснят взаимното признаване на определени съдебни решения и правни инструменти между държавите членки. Съществен елемент на тези наднационални правни норми е и така наречената „Съдебна директива“.

Основни характеристики на директивата

Основни характеристики на директивата са, че тя има приоритет пред националното законодателство, има пряко действие с оглед на взаимнопризнаването на съдебните актове и инструменти и съответно, скъсява пътя на изпълнението на определени съдебни решения произнесени от съдилищата, от една страна членка в друга страна членка на ЕС.

Въпреки желанието за коопериране между европейските държави, съществуват редица различия в начина на прилагането на директивата, като това зависи до голяма степен и от спецификата на националните правни системи. В тази връзка може да се посочи Великобритания, като пример, където е необходимо прякото законодателно уреждане на отношенията, с оглед приложението на директивата, а от другата страна на спектъра може да се посочи България, където вътрешното законодателно третиране е сведено до минимум, тъй като директивата има директно действие по силата на конституцията.

Какво е практическото приложение на директивата за българите на острова

Директивата е инструмент, който има за цел да улесни правораздаване в областа на гражданското и търговско право в рамките на ЕС. В тази връзка е удачно да си зададем въпросът, как действието на директивата може пряко да ни засегне тук на острова?

Отговорът на този въпрос може да бъде доста обхватен, но за да се разбере най-добре значението на директивата, можем да си послужим с посоченият по-долу пример.

Да предположим, че кредитор е спечелил дело за парично вземане във Великобритания срещу български гражданин, който живее също постоянно във Великобритания. След присъждането на съответната сума, ако българският гражданин не изплати задължението си в съответния срок, кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на своето вземане чрез изпълнително дело и използвайки съдилищата във Великобритания. Често обаче се оказва, че длъжникът няма постоянна работа, бизнесът му е фалирал или няма имущество, или доход към който да се насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането на кредитора. Според вътрешното законодателство на Великобритания при тази често срещана хипотеза, пред кредиторът стои дилемата, да отложи изпълнението или да се откаже от него изцяло. Съдебната директива дава допълнително решение на проблема на този неудовлетворен кредитор. В случая, това е удовлетворение на вземането му в страната по произход на длъжника, в случая България, където длъжникът е възможно да има например недвижимо имущество или банкови влогове, към които да се насочи изпълнението.

Често българите на острова вземат заеми, които не смятат да връщат и смятат, че с заминаването си за България техните дългове няма да ги последват. На практика това беше ситуацията до голяма степен преди 2001г, но с последващите изменения на европейските правни норми това стана теоретично почти невъзможно.

Каква е процедурата по директивата?

Според директивата, определени съдебни решения могат да бъдат признати в България или да послужат, като директно изпълнително основание за започване на изпълнително производство в България. При всички случаи, в страната постановила съдебните решения, решения за приложението на директивата, ще се издадат от съответно определените с протоколите към дерективата съдебни органи, които са различни за различните страни. Принципът е, тези решения се издават от съдът, който се е произнесъл по същество. В случая на Великобритания, това може в определени случаи да бъде както „County court“ така и „High Court“, а за България, конкретния произнесъл се съд. При признаване на чуждестранните решения за изпълнение това е Софийски градски съд.

За да признаят, съдебните решения също не трябва да бъдат легализирани, като е достатъчно само да отговарят на условята да са влязли в сила и съответно да носят подпис и печат на съответният издаващ орган, т.е да са официално издадени.

Основанията на които може да се откаже изпълнение на съдебно решение от друга Страна членка на ЕС.

Предимствата на директивата са, че са стеснени основанията на които длъжникът може да оспори съответното съдебно решение в приемащата държава, тъй като в случая, съдът трябва се довери на съдебната компетентност на изпращащата страна, която в разгледания по-горе случай ще бъде Великобритания. Ако длъжникът заяви при уведомяване за такова решение, че не признава дълга, то това изявление няма да има правна тежест, защото съдът в приемащата държава няма право да разглежда делото по същество. В тази връзка, съществуват определени тежести на доказване, които тежат върху кредитора в приемащата държава, ако длъжникът заяви, че не е призован законно и следователно му е нарушено правото на защита в процеса от изпращащата държава. В такава хипотеза, приемащият съд може да спре делото временно и да даде възможност на длъжника да възбуди наново спорът по същество, но това може да стане само в изпращащата държава, като основанията за това би трябвало да следват разпоредбите на директивата, а не вътрешните правни норми на съответната държава. При всички случаи, ако решението е отново отрицателно за длъжникът или съдът на изпращата държава потвърди решението или откаже да възбуди делото между страните, ново забавяне на изпълнението няма да може да се иска на същото основание.

За разлика от националните съдебни правила, практиката по европейската директива в различните държави членки често се разминава и всеки конкретен случай изисква конкретен правен анализ на реалните шансове за използване на този правен способ, като средство за удовлетворение на кредитора.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s