Отговорност при предоставяне на професионални услуги във Ве ликобритания

Когато ползваме професионални услуги във Великобритания и не сме доволни от извършената услуга, основателно трябва да си зададем въпросът, дали предоставената ни услуга е била некачествена или просто нашите очаквания са били по големи от нормално допустимите. Отговорът на този въпрос е важен, защото от неговото решаване зависи и дали бихме имали успех при определена оплакване или съдебно дело.

При предоставянето на професионални услуги, стандартите са различни за различните професии, но съществуват и общи условия, които са характерни за всички видове услуги.

На първо трябва да си отговорим на въпросът, дали съответната професионална услуга е предоставена в нарушение на законови правила или е в резултат от нарушение на договорни отношения. Във втория случай можем да говорим за професионална небрежност при нарушения на договорните ни отношения или обичайните правни норми в конкретния случай. При тези два случая разликата е доста съществена, тъй като само определени професии имат вменени от закона задължения. Основна характеристика на така нареченият „tort„ е че законът е този, който определя размера на дължимата грижа, а така също и съответните права, които са защитени.

При професионалната небрежност, основният тест за отговорността на професионалистта зависи от това дали законът предвижда глоба при нарушаване на съответната грижа или обещетение. Съществува презупция, че при професионална небрежност се дължи обещетение, но ако такова не е посочено в закона, то е възможно впоследствие да не може да бъде защитено поради самия характер на законовите разпоредби, които определят отговорността и които могат да бъдат квалифицирани само като административно нарушение. При определени професии, като лекарската например, професионална небрежност може да съществува и когато не са нарушени конкретни законови разпоредби, а е приложимо „common law“.

Съществуват различни по степен деяния, които могат да се характеризират като професионална небрежност. Важно е да се знае, че такава може да бъде причинена не само чрез постъпка , но и чрез бездействие. От своя страна предприетото действие може да бъде както положетелно така и отрецателно но въпреки това да бъде определено, като професионална небрежност.

Кой може да търси обещетение при професионална небрежност?

На първо място, това са лицата, които имат качеството на клиенти. Понякога такава отговорност могат да търсят и трети лица, които са претърпели вреди. Основно те трябва да отговарят на три условия: да са претърпели вреди, особенно когато вредите са били предвидими, да са били в близост до страните на основното правоотношение и да съществува справедливо и резонно очакване необходимата грижа да обхваща и тези лица. Такава грижа към трети лица се предполага че е налице, ако те са бенефициенти на услугата и няма друга възможност да бъдат обещетени.

Съществуват определени случаи, когато адвокатите при прехвърляне на недвижим имот дължат определена грижа и на отсрещната страна по сделката, независимо, че тя също има професионален съветник.

Срещу кого може да се търси обещетение за професионална небрежност?

На първо място това е свързано с идеята за професионалните дейности, които се характеризират с интелектуалния си характер и изискват специални професионални умения. В тази връзка трябва да съществува и задължението, професионалните съвети да се практикуват по определен начин.

Друг основен въпрос е този за връзката между настъпилите вреди и съответното действие или бездействие на професионалистта. В правната доктрина е прието да се говори за каузална връзка, т.е. такава връзка, при коята претърпяната вреда е пряка и непосредсвена последица от деянието. Проблемен често е въпросът в каква степен деянието е допринесло изцяло за вредата. Този момент е характерен, когато трябва да се направи преценка на съответните действия на клиента. Например дали вредата е могла да бъде намалена или дали клиентът не е допринесъл за настъпването на вредата по някакъв начин, чрез собствените си действия или бездействия.

При преследването на професионалната небрежност съществува давностен период за повдигане на иск , който е 6 години. При нарушение на договорни отношения този срок започва да тече от момента на нарушението, а при професионалната небрежност настъпила вследсвие на вменена законова грижа, от момента на настъпването на вредата или 3 г. от момента на узнаването за настъпването на вредата.

При повдигането на иск за обещетение при професионална небрежност, е необходимо да се спазват определени правила и стъпки преди искът да стигне до съда.

Основно, ищецът е необходимо да уведоми другата страна за това, че ще повдигне съдебно дело и да и изпрати писмо със съответните правни претинции и иска си за обещетение. От своя страна, професионалистта или ответника, трябва да отговори дали признава иска и дали има някакви възражения срещу иска. Идеята на този процес е да се намалят спорните въпроси, като страните са длъжни да разкрият информацията, която им е известна и е относима към случая и по възможност, да се реши въпросът без намесата на съда.

Добре е преди предизвикването на съдебно дело да се прецени добре дали претърпените вреди си заслужават завеждането на съдебно дело и дали шансовете ни за успех съответно могат да обосноват неговото завеждане. Въпросите на професионалната отговорност при получаването на професионални услуги е доста сложен и често изисква съответната правна експертеза и съответното професионално изследване, включително и поръчването на експертна оценка от съдебен представител „barrister“ относно шансовете ни за успех в съда.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s