Договор за нулеви часове (Zero hours contract)

Въведение:

Трудовото право във Великобритания се характеризира с голяма гъвкавост при договарянето на работните взаимоотношения между работодател и работник.. Това е добре изразено, както в законодателството така и в практиката с оформилите се различни видове трудови договорни отношение между работодател и работник.

В случаите, когато работникът работи за агенция, често се намира с работодателя в отношения, при които има лимитирана защита при уволнение, отпуска, социални придобивки и др. Характерен пример за това е, когато е подписан, така нареченият Договор за нулеви часове (Zero hours contract).

Определение на договорът за нулеви часове(Zero hours contract)

Този договор представлява стандартен договор за обикновен работник, при който няма гаранция, че работодателя ще предложи работа, но по-който от работника се очаква да приеме каквато и да е предложена работа. Страните по този договор са се съгласили, че работника няма да работи като “employee” или “self-employed”. Често в практиката този тип договор се нарича “Bank contract” , защото работниците по тези договори са част от банка кадри на съответния работодател (агенция). Тези договори са характерни за редица сектори на икономиката, като обслужващият сектор, верига от магазини, почистване и др. където е необходима гъвкавост на работното време и има непредсказуемо свиване и разширяване в обема на работата. Един от малко известните примери е работата в “McDonalds”.

Характеристики на Договорът за нулеви часове

При този договор работника се характеризира, като “worker”, а не като “employee” и не съществува модел на постоянна работа. Разликата е съществена и при спор, често се прави анализ не само на договора, но и на фактическото упражняване на трудовите отношения. Често срещани изрази във договорите са работа, “from time to time” и “as required”. Предупреждения, че работникът е наясно, че няма права като “employee”, а само като работник, включително за несправедливо уволнение. Често договорът е написан, така че неговото съдържание да се отнася до всяка нова работа, която се предприема от работника, вместо да се правят отделни договори. Друга характеристика на договора е, че е направен в полза на работодателя. За него няма задължение да предлага работа, но ако има уговорка за определен период, то от работника се очаква да се отзове. Често договорите включват клаузи за предсрочно прекратяване по усмотрение на работодателя. Работодателя може да предложи работа на различни места и работника няма право да откаже изпълнение без да наруши договорът.

Работно време

Дали работника ще има право на обедна почивка и дали ще бъде платена зависи не само от договора, но и от конкретната работа и други обстоятелства. Работника е необходимо да има поне 20 мин почивка при 6 часа работен ден. Като може да бъде попитан дали е съгласен да работи повече от 48 часа на седмица. Това се изразява в подписването на декларация “opt out”

Заплащане

Обикновенно заплащането се определа на час , но може да бъде и определено за ден, като работодателя трябва да прави удръжки преди плащане, за разлика от договорът със “self-employed”, когато възнаграждението се изплаща бруто. В такава връзка, компанията може да прави и други удръжки, ако това е записано в договорът. В тази връзка не трябва да се прави разграничение със договорите при “umbrella contract”, когато договорът се използва за “framework”, при уреждане на отношения по краткотрайни контракти.

Отпуски

От първи април 2009 работниците на пълно работно време имат право на 28 дни платена отпуска (Working time regulation 1988). При работа на половин работен ден определени съответно дни, а когато се работи на час, се определя по формула и е представлява около 12% от работените часове. Ако работниците работят на различни места за кратко време, работодателя трябва да им плати “in liew” за всяка работа по отделно.

При заболяване

Работниците имат право на заплащане при заболяване на минимума от “statutory sick pay”, ако възнаграждението им трябва да се облага с осигурително плащане по “Class 1”.

Конфеденциална информация

Често в договорите съществуват клаузи за забрана за разпространение на конфиденциална информация. Добре е да се знае тези забрани не обхващат случаите на разкриване на защитена информация съгласно чл.43А от “Employment Rights Act 1996“, или такава ,която по силата на закона трябва да се предостави. В това число не е нарушение на договора и действие на “whistle blower”, като той се ползва със същата защита, както “employee”, ако бъде уволнен. Т.е. уволнението ще се счита незаконно и работодателят ще му дължи обещетение.

Прекратяване на договорът

Работодателя може да реши да не дава повече работа на работника и не е длъжен да го уведомява писмено. Често работодателите включват клаузи, че ако работника откаже работа 1 или 2 пъти, такава няма да му бъде давана повече и името му ще бъде премахнато от банката работници. Ако работодателя иска да измени договора или да го прекрати добрата практика изисва да се направи писмено предупреждение за това, независимо че резултатът от него може да е с незабавен ефект.

При прекратяване на договорът се дължат от работодателя сумите за изработеното време и неизползвана отпуска.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s