НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Въведение

За разлика от кодифицираните разпоредби на Закона за наследството в България, в Обединеното Кралство законовите разпоредби при случаи на наследяване се опират както на законодателството, така и на съдебната практика. Особено това се отнася до правилата за наследяването със завещание, където често могат да възникнат спорове относно различни аспекти на наследствените отношения.

Основни принципи в Наследственото право

Наследяването е процес на разпределянето на движимото и недвижимото имущество на лице, което е починало, с оглед на преминаването на собствеността или интереса върху това имущество върху  определени от закона или от починалият приживе лица, наречени наследници. Това прехвърляне на собственост е сързано с много сериозно последици, Въс  Великобритания наследственото право третира по-различен начин различните видове имущества след смърта на собственика, както и различните категории наследници при разпределяне на имуществото.

Съществуват два основни типа наследяване.

  1. Със завещание – когато едно лице приживе определи кои лица и кое имущество ще наследят и
  2. Наследяване според закона – “intestacy”, когато няма завещание и законът определя кръга на лицата, които могат да наследят и условията за това, и съответно разпределението на имуществото на починали между наследниците.

Основният закон, който определя наследяването по закон е Законът за администриране на имуществото от 1925г. В този закон е описано, че в случай на смърт , когато лицето не е направило завещание, имуществото му ще се държи “on trust”(като попечител) от администраторите на имуществото, които лица е необходимо първо да погасят всички задължения на починалия и едва след тези плащания, това което остане което представлява  “residual estate” или разполагаема част ще бъде разпределено между съответните наследници.

Голяма е разликата при наследяване по-закон ако лицето е имало приживе валиден брак или не.

1. Ако лицето не е имало брак, пъртньорът не получава нищо от наследството.

2.  Ако е починалия е имал брак, то за часта на наследяване ще има значение, кои са останалите наследници. Ако няма деца, партньорът ще получи цялото имущество след заплащането на съответните данъци, такси и дългове.

3. Ако починалият има деца или други нисходящи наследници съпругът ще получи:

– ако има деца, сума от 250 000 паунда, както правото върху персоналните вещи на починалия и интерес върху 50% от “residual estate”.

– ако наследява с родителите на починалия, сумата от 450 000 паунда, право върху персоналните вещи на починалия и интерес върху 50% от “residual estate”, като  родителите ще си поделят останалото имущество.

– ако наследява с братя сестри или братовчеди преживелият съпруг ще получи сума от 450 000 паунда, право върху персоналните вещи на починалия и интерес върху 50% от “residual estate”. Останалите наследници си поделят остатъка по равно.

4. Ако починалия няма преживял съпруг, а само деца, те си поделят цялото имущество

5. Ако починалия няма преживял съпруг и деца, то наследниците наследяват в определен ред според закона и близостта си до наследодателя. Като по близките по ред наследници изключва по далечните.

6. Ако няма наследници по закон, то тогава цялото имущество преминава в собственост на Короната, като „bona vacancia“ (имущество без собственик) Въпреки това право на Короната, което има основите си далечната британска история, съществува възможност това имущество или част от него да бъде предадено и на други лица при определени условия, ако тези лица са имали съответните връзки с наследодателя (пример – партньри без сключен брак)

Основните правила при наследяването по закон се отнасят, както до наследяването на цялото, така и при наследяване на част от имуществото.

Особени случаи на наследяване.

  1. Лични вещи на починалия. Наследяват са от преживелия съпруг
  2. Семейния дом.

Ако семейният дом е бил собственост на съпрузите, като “joint tenant”, то правилото е да не бъде включен в „residual estate“ и следователно ще премине непосредствено в собственост на преживелия съпруг. Т.е ще се прилагат правилата на “survivorship”. Ако съпрузите са го притежавали, като “tenants in common” то семейният дом ще бъде част от “residual estate”, т.е. от имуществото което подлежи на разпределение след изплащане на тежестите по наследството. Интересът който се отнася до хипотезата посочена по-горе се отнася, както до “leasehold” така до „freehold“. Правата на преживелия съпруг могат да се поискат или заяват изрично в лимитирания законен срок. Съществуват хипотези, когато тези права не могат да бъдат реализирани, освен ако съдът не е обеден, че при осъществяването им няма да се намали чувствително цената на  „residual estate“.

  1. Правото на наследяване не прави разлика, между брачни и извънбрачни деца. Особено е пложението на наследяване от бащата на извънбрачно дете, където съществува презумпция, че ако извънбрачно дете почине то не е преживяно от баща си, освен ако се демонстрира обратното. Такава презумпция не съществува при наследяване на деца от брака.
  2. Осиновените деца имат  същите права, както и родените от брака, но съответно те нямат право да наследят родителите си по произход.
  3. 11.    Доведените деца (oт друг баща или майка) нямат право да наследят съответният партньор на кръвния им родител.

За да могат да приемат пряко интереса от имуществото на починалия, наследниците трябва да са навършили 18 години или да са женени. Ако не отговарят на това изискване то техният интерест ще се държи “on trust”.

Особен е случаят, когато например дете се отказва от наследството в полза на наследници от по долно ниво (пример – внуци) и наследодателя почине след този наследник. Тогава, наследниците от своя страна на лишения от права няма да получат нищо от имуществото оставено от наследодателя.

Администриране на имуществото след смъртта на наследодателя

Когато някой почине и остави значително имущество, е необходимо да се вземе разрешение от съда за администриране на наследството. По същество преставлява процес за събиране и съответно разпределянето на имуществото между наследниците. Този процес се нарича “Probate”

Ако има завещание и в него е посочен администратор съответнотот разрешение се нарича “grant of probate”, a ако няма завещание „letters of administration”. И в двата случая в това разрешение се съдържат правата на администратора да:

–        Установи, какво включва наследството

–        Установи дължимите данъци и такси. Направи ако е необходимо оценки на наследственото имущество и данък наследство ако е повече от 325 000 паунда, като подготви данъчните декларации и

–        Да събере дължимото имущество, което е част от наследството от трети лица.

–        Да плати разходите и задълженията, ако има такива и

–        Dа разпредели остатъка между наследниците.

Лицата, които могат да поискат такива права от съда могат да са посочени в завещанието или ако няма такова най-преките наследници на наследодателя. При всички положения те отговарят за извършените действия в качеството им на администратори на наследството.

Поради комплексните правила при администрирането на наследството е добре да се посочи професионален изпълнител (адвокатска кантора) в съответното завещание.

Посочените по-горе правила представляват общо описание на наследственото право и не могат да се възприемат, като правен съвет.

 

Любомир Явричев

Jurist

Singhania &Co

Blog: https://uklegal.wordpress.com

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s