Sadiq Khan: Declare London independent from the UK and apply to join the EU.

Please sign for this petition here:

https://www.change.org/p/sadiq-khan-declare-london-independent-from-the-uk-and-apply-to-join-the-eu

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Гражданско правни способи за борба с домашното насилие във Великобритания

Домашно насилие според приетата практика от правозащитните органи във Великобритания се дефинира, като инцидент, който съдържа заплашително поведение, физическо насилие или малтретитране (психологически, сексуален, финансов или емоционален тормоз) между двама възрастни, които са били в интимни отношения или членове на семейството, независимо от тяхната възраст и пол.

Домашното насилие е много по широко понятие от физическото насилие, като може да включва например повреда на собственост, изолация от близки и приятели, отнемане на средства за издръжка, лишаване от храна, телефон, следене и др. Опосредствена жертва на домашното насилие могат да бъдат и членове на семейството, които са непосредствени свидетели. Характерен пример са децата в семейството, които също могат да бъдат увредени психологически и емоционално, ако са били свидетели на домашно насилие.

Борба с домашното насилие може да се води с различни правни средства, някои от които имат наказателно, а други, гражданско правен характер. Необходимият способ зависи от конкретната ситуация, вида на насилието, степента на увреждане на жертвата, наличието на финансови средства и други фактори.

Понякога полицията не може или се въздържа да вземе отношение при инциденти на домашно насилие. Причините са комплексни, но основната е, че в наказателният процес тежестта на доказване е по тежка от тази в гражданския и тъй като обикновено няма преки свидетели на подобни инциденти, е трудно тяхното доказване в наказателният процес.

Като алтернатива на полицейското преследване, е възможно да се възбуди гражданско дело в “County Court” или специализирани, „Magistrates‘ Courts”. Процесът е експедитивен и ако са изпълнени законовоопределените условия, може да се започне без предварително да се уведомява извършителя. По този начин се постига незабавна защита на пострадалия до решаването на въпроса по същество от съда. С произнасянето си, съдът може да прикрепи към съдебното решение така наречената угроза от арест, като за съдебното решение се уведомява полицията. На практика, това означава, че при последващо оплакване от жертвата, полицията може да бъде арестува извършителя до последващото установяване на фактическото състояние от съда в съдебно заседание.

Съда може да приеме основно два типа мерки за защита. Първо, може да нареди на извършителя да напусне жилището където живее с пострадалия (оccupation order) и да не се връща в него или да го доближава. Вторият тип мерки е свързан със забрана и въждържане от определено поведение от извършителя, като например, да не телефонира на пострадалия, да не го следи, да не се отнася с него по определен начин (да го обижда, да му досажда и пр.) Съдебната заповед може да съдържа и част, която засяга децата, свидетели на домашно насилие. Като при всички подобни случаи на малолетни свидетели съдът задължително взема мерки за защита.

Лицата които могат да кандидатстват за “occupation order”, са само членове на семейството, които имат право на обитаване на жилището на правно основание, като например собственик наемател или законен съпруг. Ако лицето няма такова качество, то не може да се ползва с такава защита. При искане на “occupation order”, ако няма законен граждански брак с извършителя, пострадалото лице трябва да може да демострира, че се намира във близки интимни отношения с него.

Понякога страните в този тип граждански процес стигат до споразумение непосредствено преди разглеждане на делото и съществува възможност извършителят да поеме задължение към съда да не извършва определени действия. Това е изявление има законна сила и ако се наруши извършителя може да бъде арестуван. Характерното при този тип решаване на делото е, че такова задължение към съда не може да се използва в последстващ криминален процес или като доказатество граждански процес за наличието на домашно насилие. Съдът може да приеме такова задължение за въздържане от определени действия само ако се увери, че с това на практика може да се защити ефективно жертвата на домашно насилие.

Гражданско-правната борба с домашно насилие е алтернативен и в повечето случаи ефективен способ за прекратяване на увреждащо поведение и защита на жертвата.

За възбуждане на гражданско преследване за защита от домашно насилие се заплаща съдебна такса, която обаче може да бъде опростена, ако кандидатстващото лице получава определени социални помощи или е с нисък доходи. Препоръчително е да се потърси предварително адвокатска помощ преди да се пристъпи към определени правни действия с цел намиране на най-ефективният способ за защита.

„Статиите от тази рубрика дават обща справка и коментар по темите и не трябва да се разглеждат като решения за индивидуaлни казуси“. Ако имате въпроси от тази статия, се свържете с Адвокат Явричев на телфон: 07877675428

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Изисквания към наемателите за ТV лиценз във Великобритания

Законовите изсквания за ТВ лиценз са регламентирани в „Communication Act 2003” и регулациите съдържащи се в “The communication regulation (television licencing) 2004”.

Според правителственият уеб сайт, ТV лиценз се дължи от всички, които гледат или записват програми на живо на ТV, компютър или друго устройство. Не е необходим ТV лиценз за гледане на видео на диск (DVD) или онлайн клипове и програми, които се гледат след като са вече излъчени (например онлайн на „BBC IPlayer). Регулацията предвижда различни суми за различните видове лицензи, като за притежателите на черно бял телевизор има определено намаление, както и за определени категории лица, например такива с недъзи и пр.

Особено актоални са въпросите свързани с ТV лицензите при съществуване на наемни отношения.

При отдаване на самостоятелни имоти под наем и при наличие на основанията предвидени в закона, TV лиценз се дължи от наемателя. Един TV лиценз е достатъчен за даден имот, ако наемателите, които фигурират в договорът за наем са няколко лица и всички са го подписали.

Когато наемателите имат отделни договори за наем, за отделни стаи oт имота и същевремено договорът за наем предвижда съвместно ползване на общите части, тогава всеки един наемател трябва да има отделен TV лиценз, ако желае да гледа TV в стаята си. Същевременно, ако едно лице, което има TV лиценз, остави например телевизора си в общите части, а другите съквартиранти нямат собствен лиценз, те няма да се нуждаят от допълнителен такъв за да гледат телевизия, защото използването на телевизора в общите части ще е покрито от съществудващият TV лиценз.

За лице, което е наело самостоятелна стая, но живее и дели общите помещения заедно със собственика на имота и неговото семейство („lodger”), съществуват няколко хипотези.

На първо място отделен лиценз от отзи на собственика ще е необходим, ако лицето живее в автономно, отделено от главния имот жилищно помещение ( например пристройка със собствена кухня и баня).

Ако такова лице живее със собственика и ползва стая, но не е роднина на собственика, то също ще се нуждае от допълнителен TV лиценз.

По изключение, допълнителен TV лиценз няма да е необходим на лице, което живее в имота, но се намира в родствени връзки със собственика или работи в къщата, като гледач, помощник прислужник и прочие.

Практически съвети.

Ако не сте сигурни, какви са ви правата относно гледането на живо на телевизия и дали сте обхванати от съществуващ лиценз или не се нуждаете от такъв, потърсете квалифицирана помощ и информация преди да отговорите на каквато и да е кореспонденция от „TV Licensing“. Препоръчително е да не разговаряте или съдействайте на лица, които посещават имота и които се представят за “Officers of TV Licensing”. Спокойно можете да не им давате информация, както и името си и това на обитателите, както и да не ги допускате в жилището, освен, ако нямат съдебна заповед, която да им дава такива права.

Ако ви поискат информация “under caution” след посещение в имота, можете да запазите мълчание и да не предоставите такава, тъй като това е ваше право и обикновено признание в такъв случай може да се използва впоследствие, като доказателство срещу вас в съда. Трябва да се има впредвид, че липсата на TV лиценз, когато такъв е необходим, е криминално престъпление и се наказва с глоба. Ако едно лице е осъдено за липса на TV лиценз, макар и деянието да не е “recorded offence”, това може да повлияе отрицателно при определени условия при последващо кандидатстване за придобиване на британско гражданство.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Промяна в заплащането на мобилни работници без фиксирано раб отно място

Промяната е в резултат на влязлото в сила решение на Европейският съд в Люксембург (ЕС) от Септември 2015 по дело заведено от работника „Tyco” срещу испанският му работодател. Според фактите по делото, работникът, който е инсталирал аларми по домовете, е пътувал до три часа сутринта до работното си място, но работодателя му е заплащал само за времето през което е работил на обекта. Със съдебното решение, което има обвързваща сила и за английските съдилища и трибунали, времето за път, до първата работа на работника, също трябва да бъде заплащано и представлява “Work”. Това време, трябва също да бъде включено в максимално разрешената “Working time directive” 48 ч. работна седмица.

До момента, според съществуващата правна конвенция във Великобритания, пътуването между различни обекти през работно време, се счита за част от работният ден, но не и пътуването до и от работа или пътуване извън нормалните рабони часове. С произнасянето на Европейският съд, се прави значителна промяна в съществуващите отношения, като времето за пътуване до първото работно място на работника ще се счита за част от работния ден.

С това съдебно решение на практика се създават редица задължения за работодателите. На първо място, последиците ще засегнат редица категории работници Такива са например социални работници, чистачи, строители и други, които нямат фиксирано работно място и пътуват през работния си ден до различни обекти. Въпреки, че решението не засяга минималното заплащане, работодателите ако искат да действат в рамките на закона, трябва да се уверят, че времето за пътуване на работника е включено в почасовото заплащане за сътветният ден, което от своя страна значително би ускъпило предлаганите от тях услуги и разходите за работни заплати и осигуровки.

Преизчисляване на работното време за определени категории работници, може да доведе в определени случаи и до увеличение на дните за годишна отпуска или преизчисляване на времето за почивка или да влезе в противоречие с опеделената 48 часова работна седмица.

Ефекта от горепосоченото съдебно решение ще се почувства осезателно в много сфери на търговския живот, тъй като ще засегне широк кръг от бизнеси. Предвижданията на правните анализаторите са, че търговските отношения между подизпълнители и контрактори ще се оскъпят, защото ефекта на решението трябва да бъде взет впредвид при определяна на финансовите параметри на сделките и при договарянето на новите договори за подизпълнение.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Нови отговорности за наемодателите при отдаване на имоти под наем в Англия в сила от 1 Октомври 2015г.

Съгласно новите правила в сила от 1 Октомври 2015г. за наемодателите и техните представители се създават допълнителни задължения, които имат за цел да подобрят условията при отдаване на имоти под наем. Основна промяна е предвидена относно начина на съобщение и процедурата при връчване на съобщенията за напускане и предаване на владението върху недвижим имот на наемателите ( “Section 21 Notice”). Този вид съобщения е предвидено да се връчват с цел освобождаване на имота и прекратяване на наемното правоотношение.

Промените се отнасят до наемни договори на самостоятелни жилишни имоти (“Assured Shorthold Tenancies”), които са сключени след 1 Октомври 2015г в Англия, като от 1 Октомври 2018г. те ще важат и за всички останали наемни договори за “Assured Shorthold Tenancies”. Важно е да се отбележи, че промените засягат само имоти които се отдават под наем индивидуално, но не и такива при които се отдават отделни стаи в къщи в която живее и собственикът на имота.

Важни промени при връчване на “section 21 Notice”.

С измененията от 1 Октомври 2015г. се предвижда забрана, законовото съобщение по чл. 21 да може да бъде връчено през първите 4 месеца на наемното правоотночение. В същото време, ако в 6 месечен срок от връчване на съобщение по чл. 21, не е започната процедурата за освобождаването на имота, действието на съобщението ще се инвалидизира и то трябва да се връчи отново. Създава се и нова законова форма на съобщението по чл.21, която ако не се спазва, ще има за последица превръщането на съобщението в невалидно и то няма да породи правно действие.

С промените се предвижда и защита за наемателя, ако не е получил нормативно определената информация през периода на наемното правоотночение, като “gas safety certificate”, “energy performance certificate” и др., някои от тези сертификати, трябва да се предоставят всяка година на наемателя, като ако не е испълнено това условие от снаемодателя, съществува възможност съобщението по чл 21 да не бъде признато за валидно връчено в евентуален съдебен процес.

Проблеми за наемодателите могат да възникнат и при връчване на съобщение от Общинските власти за необходими поправки в имота, защототе те имат задължителен характер и ако не са извършени в срок, съощението по чл 21 също ще се инвалидизира. Създава се и допълнителна забрана в тази връзка, да бъде връчвано съобщение по чл. 21 през следващите 6 месеца от връчване на съобщението за поправки от Общината, т.е. собственика няма да може да освободи имота от наемателите, ако не е извъшил поправките в срок , както е определен от общината, която може да налага и криминални глоби в случаи на фрапиращи нарушения. Важно е да се отбележи, че избягване на законовите задължения на собственика няма да могат да бъдат заобикаляни така лесно както до сега и евентуалните нарушения ще имат сериозни финансови последици за наемодателите. Вменените нови задължения за наемодателите и собствениците на недвижими имоти могат да бъдат прехвърлени и на техните агенти (фирма или частно лице), ако имотът се отдава и менажира от агенция за отдаване под наем, което основно ще промени отношенията между наемодател и агенция.

С измененията се създава и допълнителна защита на наемателите при евикция при направено оплакване за необходими поправки в имота. Преди промените, наемодателите често връчваха съобщение на наемателите при най-малкото оплакване, че е необходимо да се извършват необходими поправки в имота, за които по закон отговаря собственикът. С новите правила се предвижда собственикът или неговият агент да предоставят на наемателя адекватен отговор в 14 дневен срок от направено писмено оплакване относно необходими поправки в имота. От гледна точка на собствениците, се създава на практика регулационен режим, при който те трябва да положат допълнителни усилия, за да потдържат имота в добро състояние през цялото време на наемното правоотношение. В противен случай, те няма да могат да преотдадат имота под наем за поне 6 месеца от момента в който им се връчи съобщението за необходими поправки от Общинските власти.

Промените ще имат голямо значение не само при отдаването на имоти под наем от собствениците, но и при менажирането им от агентите за недвижими имоти, които трябва също да се съобразяват много повече с новите законови изисквания.

Допълнителни проблеми могат да възникнат за собствениците и при покупко-продажба на инвестивционни имоти. Наличното състояние на имота и връчването на съобщение за поправки, както и изпълнението им от собственика, могат да повлият негативно и удължат предаването на владението на новият собственик, като в определени случаи може да осуети и извършването на самата продажба.В тази връзка адвокатите на двете страни ще е необходимо да направят допълнителни проверки, което неминуемо ще оскъпи и забави самият процес на покупко-продажба.

Предимства за наемателите след промените от 1 Октомври 2015.

С промените за наемателите на “Assured Shorthold Tenancies” се създава допълнителна законова защита срещу действия на некоректни намодатели. Тази защита обаче на практика не е абсолютна и зависи от това дали наемателят спазва предвидените законовите роцедури и дали не е самият той нарушил наемното правоотношение. За да могат ефективно да се ползват от предвидената защита, наемателите трябва да плащат наема си в срок и да не изпадат в състояние на неизпълнение на собствените си задължения по договора за наем

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Новите европейски правила относно наследяването

На 17 Август, 2015г. влязе в сила новата европейска регулация, която урежда наследяването в рамките на ЕС и в която се предвижда значително по-лесно уреждане на тези въпроси в сравнение със съществуващата преди това правна рамка. Преди промените, всяка страна членка на ЕС имаше своя система на наследяване и съответно приложението на различни процедури, които на практика усложняваха наследяването при наличие на международна връзка или налично движимо и недвижимо имущество намиращо се в различни европейски държави.

Новите промени предвиждат отговорен за наследяването да бъде съдът, в страната по местонахождението на откриване на наследството (настъпването на смъртта), в която починалото лице е имало обикновенно местожителство, „habitual residence“. Приложим ще бъде и законът за наследяване, който е в сила в съответната страна. Европейската правна уредба, създава и изключение от това правило, ако починалото лице е определило със завещание, като приложим закон своя национален закон, различен от този на държавата по откриване на наследството.

Други значителни промяни са предвиденото автоматично признаване на съдебни решения относно наследяването в друга държава членка на ЕС, както и създаването на Европейски сертификат за наследяване, който ще се признава автоматично в друга държава членка, без следване на допълнителни съдебни или административни процедури.

В оглед приложението на разпоредбите на регулацията за наследяването, съществуват и въпроси, които остават прерогатив на националните законодателства, като например кой наследява наследството, какви са наследствените части за децата и преживелият съпруг, данъчното облагане на наследството и други. Извън европейската директива остават и въпросите свързани с имотите разглеждани в контекста на брачните отношения, данъците, фирмите и изкуствено обособеото имущество с цел по-ефективно данъчно третиране при наследяване (Trust).

Какви са ползите от новите европейски разпоредби?

  • ·На първо място европейските граждани ще могат да избират свободно националното законодателство, което да се приложи към наследството след тяхната смърт.
  • · По ефтини и достъпни ще бъдат процедурите по признаване на наследството и влизане във владение в друга държава членка, която е различна от тази по откриване на наследството.
  • · Ще се прилагат единни правила по отношение на наследството и от един единствен съд, което е в рязък контраст със съществуващата преди промените усложнена система от колизионни международни норми, включващи приложението на правото на различни правни системи.

Европейската регулация за наследяването е валидна във всички европейски държави, членки на ЕС, с изключение на Великобритания, Ирландия и Дания в резултат на което, наследяването в тези държави остава подвластно на националните им законодателства и съд.

Въпреки това, гражданите на тези три държави, които имат обикновенно местожителство в други европейски държави, ще могат да се възползват от определени разпоредби на европейската регулация, като например избора на приложимото национално право по отношение на наследяването. Това е така, защото живеейки в друга европейска държава, гражданите на горепосочените три държави ще бъдат включени автоматично в обхвата на европейската регулация и ще имат право да направят този избор. Това има голямо значение за живеещите в Европа британски граждани, защото правейки този избор те ще могат например да избегнат разпределянето на запазената част при наследяване, която е превидена в почти всички континентални правни системи и обхваща обикновенно децата и преживелият съпруг.

Регулацията за наследяването има значение и за европейски граждани, които са направили Великобритания “habitual residence”, като ако те имат недвижими имоти във Великобритания, приложим ще е английският закон по отношение на тези имоти, независимо какво право са избрали в завещаието си. Т.е. тези имоти няма да представляват част от запазената част от наследството и със завещанието си починалият ще може свободно да се разпорждат с тях, ако наследството е открито във Великобритания.

Въпреки улесненията, могат да възникнат множество конфликтни ситуации, когато съществува международен или европейски елемент, и починалото лице има наследствено движимо или недвижимо имущество в няколко европейски страни. Необходимо е да се планира приживе, за да се избере правилният подход при направата на завещание или избор на приложимото право според статута на пребиваване на съответното лице. Често при наличие на значително имущество, е препоръчително да се използват услуги на специалисти от различни държави, за да се постигне максимална сигурност по отношение волята на починалият с оглед разпределение на на наследственото имущество.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Данъчни промени засягащи собствениците на недвижими имоти з акупени за отдаване под наем

Един от основните акценти в предвидените данъчни промени в бюджетите на правителството на Великобритания за следващите няколко години, е промяната в данъчното облагане на физическите лица, които закупуват имоти за отдаване под наем. Промените се предвижда да бъдат направени за няколко години. Целта е, да се охлади пазарът на недвижими имоти и да се направи нерентабилно покупката на имоти за отдаване под наем

В момента, лицата които закупуват имоти за отдаване под наем, могат да приспаднат от приходите си от наем, 100% от лихвените плащанията по взетите ипотечни заеми (т.е лихвите по ипотечните им заеми преставляват 100% признати разходи за данъчни цели).

С анонсираните бюджетни изменения финансовият министър Джордж Осборн обяви плановете си за ограничаване на данъчните облекчения за финансовите разходи и облагането на тези разходи по съответната данъчна скала за доходите на физическите лица до основната данъчна стафка от 20%.

Ограниченията ще бъдат въведени поетапно в продължение на четири години, като се започне от Април 2017 г. Съгласно предвидените изменения, наемодателите ще бъдат в състояние да получат намаляващи данъчни облекчения, както следва:

· през 2017-18г, допустимите разходи, които ще могат да бъдат приспадани от доходи от наем, ще бъдат ограничени до 75% от разходите за финансиране (лихви), а останалите 25% ще бъдат облагани с най-нискатата данъчна ставка предвидена за физическите лица;

· през 2018-19г, се предвиждат 50% приспадане на финансовите разходи и 50% ще бъдат облагани с най- ниската данъчна ставка;

· през 2019-20г, се предвижда 25% приспадане на финансовите разходи, а 75% ще бъдат облагани с най- ниската данъчна ставка;

· а през 2020-21г., ще се облагат всички разходи за финансиране (лихви) по най- ниската данъчна ставка;

В момента, наемодателите, които купуват имоти с цел отдаване под наем, имат огромно предимство на пазара, тъй като те могат да компенсират лихвените плащания по ипотечните кредити срещу личните си доходи от наеми. Колкото повече печелят финансово наемодателите, толкова повече те се облагодетелстват от данъчните облекчения. За най-богатите, за всеки паунд от разходите за лихви по ипотечните заеми, те получат 45% обратно от данъкоплатеца.

Сегашната данъчна система потдържа наемодателите, а не обикновените собственици, които купуват имоти за живеене. Наемодателите могат да приспадат разходите си направени от тях при изчисляването на данъка, когато те плащат данък върху наемните доходи, като голяма част от тези разходи преставляват лихвените плащания по ипотеките.

За обикновенните собственици, данъчните облекчения за лихви по ипотечните заеми, , бяха премахнати преди 15г, но те още са в сила за професионалните наемодатели, като за тези които печелят £150 000 годишно облекченията достигат до 45%.

С предвидените данъчни промени, правителството цели да сложи край на арбитрарното използване на ипотечното кредитиране, като средство за облагодетелстване. В тази връзка банките също се предполага, че ще вземат предвид предвижданите данъчни промени и ще ги факторират при даване на нови ипотечни кредити. Въпреки това, по предварителни изчисления на данъчните органи, промените ще засегнат не повече от 1/5 от пазара на “Buy to let”.

При вече направени инвестиции в недвижими имоти, наемодателите ще имат 4г. за да се преорентират и евентуално рефинансират или продадат съответните недвижими имоти. За тези наемодатели, които притежават няколко десетки имота, най-доброто решение би било да преобразуват инвестициите си и да ги канализират през корпоративни структури.

Трябва да се отбележи, че в обхвата на предвидените данъчни изменения не се включват наемодатели, които не са обикновенни резиденти във Великобритания.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Регистрация в публичните регистри на починало лице в Англия

Правна рамка:

Регистриране на смъртта на едно лице в Англия обикновено се извършва от непосредствен член на семейството на починалия. Изискванията за това са уредени в редица правни документи, основните от които са:

  • Законът за регистриране на раждания и смърт от 1953г. и
  • Закон за регистрацията от 1953г.

За да се регистрира смъртен случай е необходимо да имаме Медицински сертификат, където е описана причината за смъртта. Документът се издава от лекар, който се е грижил за починалия или от „Coroner“, който по същество изпълнява държавни функции и отговаря за издаването на документи при определени условия. Например. когато причината за смърта е насилствена, не е известна или е настъпила при подозрителни обстоятелства.

Къде трябва да се регистрира смъртта?

Смъртта трябва да се регистрира в съответният регионален регистър по мястото на настъпване или в случай на починало лице без самоличност, където е намерено тялото му. Информация за съответния регистър може да се намери в местния телефонен указател или в интернет на сайта на „General Register Office“. Ако смъртта е настъпила в чужбина, този факт трябва да е регистрирана в съответната държава където е починало лицето, където се издава акт за смърт или подобен документ. Ако лицето е гражданин на ЕС, съответният оригинален документ може да се ползва директно във Великобритания, без да е необходима допълнителна регистрация, макар че такава също може да бъде направена. За да се използва документа, е необходимо е да има превод на английски от оторизиран преводач.

Смъртта трябва да се регистрира до 5 дни от настъпването или намирането на тялото на починалия. Този срок, може да бъде удължен с 9 дни, ако регистратора получи писмено потвърждение, че медицинският сертификат е подписан от лекаря.

Кой има задължение да регистира смъртта?

Отговорът зависи от това, къде е настъпила. Ако смъртта е настъпила в къщата на починалият:

  • Лицето, което се е грижило за починалия непосредствено преди настъпването и;
  • Роднините, живеещи в същият административен район;
  • Всяко лице, което е било свидетел на смъртта;
  • Обитателите на къщата, ако са знаели за настъпването на смъртта;
  • Лицето, което е участвало непосредсвено в погребението на починалият.

Допустимо е регистрацията на смъртта и от лица които не са роднини, но само в определени от закона случаи.

Когато лице почине извън къщата където е живяло или тялото е намерено на обществено място, право на регистрация имат следните лица:

  • Роднини, които имат знание за обстоятества, подлежащи на регистрация и свързани със смъртта;
  • Лица присъстващи при настъпването на смъртта на починалия;
  • Лица намерили тялото на починалия;
  • Лица на които е възложено съхранението на тялото на починалия;

• Лицето, което е участвало непосредсвено в погребението на починалия;

Информация, която трябва да се предостави в регистъра от задължените лица:

  • Медицински сертификат и
  • Медицинската здравна карта на лицето, ако е известно къде се намира.

Ако за смъртта е бил уведомен „Сoroner“, ще е необходимо да се предоставят и допълнителни документи.

При регистрация на смъртта, регистриращият трябва да отговори на редица въпроси относнодатата и мястото на настъпване на смъртта, малкото и фамилното име на починалия; ако починалата е жена и е била омъжена, фамилното и име преди брака и датата и мястото на раждане, професия и име на съпруга; ако починалият е бил женен или вдовец, името и професията на партньора; ако са живеели в „civil partnership“, обичайният адрес на починалия; Трябва да се предостави и информация, дали починалият е получавал пенсия, социални помощи, датата на раждане на преживелия съпруг/партньор и името, професията и обичайния адрес на регистриращото смъртта задължено лице.

След извършването на регистрацията на смъртта, администратора издава сертификат, който да послужи за:

  • Погребението на починалия ( Погребалната агенция ще откаже погребение, ако такъв не е налице), както и
  • Сертификат за социалните помощи, който трябва да се попълни и изпрати обратно на „Department for Work and Pensions“.

Регистратора може да издаде срещу допълнително заплащане и допълнителни копия на сертификата за смърт, които да послужат пред други държавни институции, банки, съд или частни организации при уреждане на въпросите за наследството.

Специални регистри на вписване се използват при регистриране на смъртта на военен персонал или ако смъртта е настъпила в самолет или кораб.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Британско гражданство на деца родени във Великобритания, като членове на семейството на европейски граждани

Британското граждансто на децата на европейски граждани живеещи в UK, се определя от британското законодателство и по специално от „British Nationality Act 1981(BNA 1981)“. Значение за придобиването му имат различни фактори, между които, кога е родено детето, къде е родено и какъв е статутът на родителите му по времето на раждането му. Голямо значение има упражняването на европейските права от родителите на детето, ако то е член на семейството на ЕГ. Съществуват различни законови основания за придобиване на британско гражданство, но за европейските граждани, основно практическо значение има правото на британско гражданство според „article 1 (1)(b) BNA 1981“.

Според закона, децата придобиват британско гражданство, ако към момента на раждането им, родителите са “Settled” в UK. Този термин, с оглед на европейското законодателство е равнозначен на придобиване постоянно пребиваване в UK от родителите.

Като доказателство за квалифицирано гражданство по горепосочената правна норма , за деца родени преди 1/07/2006г, ако кандидатстването е направено чрез бащата е необходимо да предостави и акт за бракосъчетание.

Dопълнително условие, на които трябва да отговаря детето е свързано а датата му на раждане:

· За деца родени преди 2/10/2000г., родителите трябва да са упражнявали европейските си права според Директива 38/2004 към момента на раждането на детето.

· За деца, които са родени между 2/10/2000г и 29/04/2006г., родителите е необходимо да имат документ за постояно пребиваване, като „Indefinite Leave to Remain“, “Permanent residence” или документ за Натурализация към датата на раждането на детето.

· Ако детето е родено след 30/04/2006г., то ще има само право на британско гражданство, ако родителите му, могат да докажат, че са упражнявали европейските си права 5г. преди раждането на детето.

Значение за придобиване на гражданство на децата имат и периодите преди влизането на съответната страна в ЕС, когато правото на пребиваване е било определяно според вътрешното законодателство на Великобритания а не по европейските правила. За Българи значение има датата на приемане в ЕС на България, 1/01/2007г. Според въпросните правила, българите могат да придобият постоянно пребиваване само след тази дата, като в 5г период може да се включва периодите преди приемането на страната в ЕС. За децата обаче, ще съществува право на британско гражданство само ако са родени след 1/01/2007. Ако родителите на детето са осъществявали европейските си права в UK, като студенти или самоосигурени лица преди приемането на страната в ЕС, те трябва да демоснстрират, че са имали достатъчно средства да се издържат през този период както и че са притежавали пълна медицинска застраховка.

Особенни правила са в сила по отношение на придобиването на статут на постоянно пребиваване при получаване на помощи. Според европейското право, гражданите на ЕС имат право да ползват обществените фондове във Великобритания, но има и изключения, ако има основания да се счита, че те се ползват от обществените фондове приемуществено, което може да рефлектира на статута им за постоянно пребиваване. Такива са случаите, когато европейските граждани работят например само няколко часа на седмица и пребиваването им в UK зависи от получаването на някои от следните помощи:

· „Income support and income-based jobseeker’s allowance.

· Housing and homeless assistance.

· Housing and council tax benefit.

· Working family’s tax credit and other forms of tax credits (see exception in

· paragraph 16.4).

· Child benefit“

Получаването на “child tax credit” и “working tax credit”, ако родителите работят на пълно работно време и ако всички други условия са изпълнени, не би трябвало да засегне правото им на придобиване на постоянно пребиваване.

Не така стои въпросът при безработните, които саполучавали помощи повече от 6 месеца. На практика макар и да не е абсолютно правило, ползването на помощи за повече от 6 месеца може да осуети придобиването на постоянно пребивававне, като всичко зависи от конкретният случай и тълкуването на доказателствените средства и закона от Home Office. Основният критерий за преценка, при взимането на негативно решение е свързан с това, откъде идват преобладаващо доходите, от трудово правоотношение или от обществените фондове. Като всеки случай се решава според конкретните факти.

Вашият коментар

Filed under UK Articles

Премахване на изискванията за притежание на “family pеrmits” при влизане в страната на членове на семейството на европейски гражд ани в съответствие с правилата за свободно придвижване в рамките на ЕС и Директива 2004/38

Поради голямият интерес по темата, се налага да се направят някои разяснения по настъпилите законодателни промени, относно правото за достъп до Великобритания за членове на семействата на европейските граждани.

За кого се отнасят промените

Промените се отнасят за лица, които не са европейски граждани, но са членове на семейството на европейски граждани упражняващи европейските си права, като работник, самонаето лице, студент и пр. във Великобритания. Тези европейски права трябва да се упражняват ефективно и при необходимост, тяхното упражняване трябва да се демонстрира пред граничните власти.

Законодателните промени се отнасят до влизането в страната на деца до 21г и/или съпруг или съпруга. Те не се отнасят до по широк кръг роднини, майка, баща, баба, дядо и други, за които категории са относими други законови правила.

Необходимо ли е европейските граждани да имат “resident permit” във Великобритания?

Отговорът е не, но притежанието на горепосоченият документ може да улесни доказването и факта , че те упражняват европейските права във Великобритания, като самонаето лице, работник, студент и прочие.

Къде се съдържат законодателните промени?

Промените влязоха в сила на 6 Април 2015г., след решението на ЕС по делото „McCarthy and Others v Secretary of State“. Те са са отразени в последните изменения на вътрешното законодателство – Тhe Immigration (European Economic Area) Regulations 2006.

С измененията, членове на семейството, които не са европейски граждани, трябва да бъдат допуснати при пристигането си във Великобритания, след като покажат пред граничните власти, валиден паспорт и „EEA State residence card“ и документ за принадлежност към семейството на европейският гражданин (акт за раждане или брак). Важно условие е, че те трябва да са придружени от европейският гражданин, който упражнява европейските си права във Великобритания или да демонстрират, че искат да се присъединят към него.

На практика, на границата ще трябва да им бъде издадена входяща виза с валидност до 6 месеца, през което време те ще могат да кандидатстват за документ потвърждаващ упражняването на европейските им права, като членове на семейството на европейският гражданин съгласно ЕС Директива 2004/38.

Тъй като промените в „The Immigration (European Economic Area) Regulations 2006” са отскоро, препоръчително е пътуващите без предварително издаден “family permit”, да могат да демонстрират, че отговарят на всички условия на закона за достъп до страната. Това може да бъде доказано с предоставяне на изчерпателни доказателства относно релевантните факти посочени в закона.

Отказите за достъп подлежат на обжалване, а отказът може законно да бъде направен само на ограничени основания. На практика, отказ може да бъде направен и в други случаи, например ,когато например лицето е имало предишен отказ за издаване на “family permit”или му е ударен черен печат в паспорта, с който му е забранен досъпът до Великобритания за определен период от време и др.

Вашият коментар

Filed under UK Articles